С какво може да се сравни почеркът на саморъчно завещание, когато се оспорва неговата автентичност – има ли ограничение на образците, кой трябва да ги предостави и какви са стандартите на доказване.
Спорът по делото е между две сестри. Баща им е оставил универсално саморъчно завещание в полза на едната, а другата твърди, че не е писано и подписано от него. По делото са правени експертизи, като са използвани различни образци за сравнение на почерка с този в завещанието. Така се стига до въпроса как се доказва автентичността на документ, представен като сравнителен материал при оспорване на саморъчно завещание.
Трайната съдебна практика е, че ползващият се от едно саморъчно завещание е длъжен при оспорване на автентичността му да установи, че то е ръкописно написано и подписано от завещателя.
При спор за автентичността на завещанието най-често се използват т.нар. „свободни” сравнителни образци – такива, които са съставени независимо от възникналия между страните правен спор, т.е. нямат връзка с процеса. „Такива могат да бъдат писма, записки, дневници и други подобни. В теорията се приема, че тъй като при тях няма елементи на умишлено изменение на почерка, те са твърде подходящи за използване в качеството на сравнителни образци. Няма изискване сравнителният материал да е от официален документ. Няма и изискване в него да се материализира изявление, направено пред държавен орган, за да се приеме, че сравнителният образец от почерка е автентичен.
Когато възникне спор относно автентичността на сравнителния материал простото твърдение, че сравнителните образци – обект на изследване, не изхождат от завещателя, не е достатъчно да се внесе съмнение в заключението на експертизата. Страната, която оспорва сравнителния материал трябва да проведе насрещно доказване. Тя трябва да представи друг сравнителен материал, за който по категоричен начин може да се приеме, че е изготвен от завещателя, и който да бъде съобразен от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите във връзка с автентичността.
В този случай преди да постави задачата на графичната експертиза, съдът трябва да уведоми страните кой сравнителен материал счита за достоверен и защо.
Следва да се има предвид, че завещанието, което е частен диспозитивен документ, същевременно представлява едностранна правна сделка, за действителността на която законът поставя специални изисквания в чл. 25, ал. 1 ЗНсл, едно от които е то да е написано изцяло ръкописно от завещателя. Неизпълнението на това изискване води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка – чл. 42, ал. „б” ЗНсл. Ето защо оспорването на автентичността на едно завещание не е приравнено на оспорване автентичността на документ, поради което при наличието на подпис, който принадлежи на завещателя, приложението на чл. 180 ГПК не може да доведе до извод, че и ръкописният текст преди подписа е на същото лице, без да се установи с допустимите доказателствени средства, че завещанието е написано от завещателя.
