НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ . Какво дефакто представлява този термин, как се обявява несъстоятелност на търговско дружество, кой може да я обяви и какви са последствията. На тези няколко въпроса ще се опитаме да отговорим в статията по-долу.
Производството по несъстоятелност се развива по отношение на длъжник изпаднал в невъзможност да покрива своите задължения към кредиторите си. То се явява крайно средство за събирането на вземанията на кредиторите по принудителен път и се развива в случаите, в които икономическото състояние на длъжника е изключително тежко и финансовото му оцеляване е под въпрос. Целта на несъстоятелността е да се избегнат множество принудителни изпълнения от страна на кредиторите. Самата процедура по несъстоятелност е уредена в част четвърта, глава тридесет и осма от ТЗ /Търговския закон/, а именно съгласно чл.607 „ Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удоволетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника”.
Общо под неплатежоспособност трябва да се разбира невъзможността на търговеца да участва в търговския оборот. Тоест невъзможността да изплаща своите задължения. Съгласно чл.608 от ТЗ, неплатежоспособноста е състояние на търговеца при което той не може да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или пубилчно правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Неплатежоспособността се предполага, когато длъжника е спрял плащанията или когато длъжинка е готов да плати само част от вземанията или да удоволетвори частично кредиторите.
Компетентните лица, който по закон могат да обявят Дружество в несъстоятелност са длъжник, ликвидатор или наследник.
Все почесто в РБългария се злоупотребява с процедурата по несъстоятелност. Определени лица успяват да изтеглят кредити, в особенно големи размери, при което след определен период от време обявяват Дружеството си в неплатежоспособност.
За да започне процедура по несъстоятелност трябва да бъде сезиран компетентния съд. Компетентен е окръжния съд по седалище и управелние на дружеството. След като започне процедурата, юридическото лице няма право да си променя седалището и адреса на управление. В тази си част правната норма на търговския закон има императивен характер. Съгласно законодателството в РБългария, не може да се определя несъстоятелност, като споразумение между две Дружества, тоест определен компетентен съд да разглежда съответната процедура.
По отношение на процедурата, тя протича в зависимост от обстоятелството кой е сезирал компететния съд за започване на несъстоятелност. Ако тези действия са предприети от страна на длъжника, то съда разглежда незабавано в закрито съдебно заседание приложените документи. На заседанието не се поканват нито кредиторите нито длъжника. В молбата изготвена и внесена от длъжника трябва да бъдат представени всички доказателства, в твърдение на факта, че Дружеството е неплатежоспособно. Особеното в тази ситуация е задължителното представяне на последните финансови отчети на Дружеството, описване на фактическата обстановка – липсата на възможност за плащане, като акцента се поставя на обективния факт от кога е започнала неплатежоспособността.
Когато процедурата започва от страна на кредитора или ликвидатор, тогава се поканват всички страни, като има срок до края на първото съдебно заседание може да се присъедният и други кредитори или да се направят възражения върху несъстоятелността.
При започване процедурата по несъстоятелност от страна на длъжника, съда по седалище и адрес на управление разглежда посътпилата молба веднага в закрито заседание. Ако е подадена молба от страна на кредитор, тя се разглежда в 14 дневен срок.
Чести са случаите, в които се налагат и принудителни обезпечителни мерки. Те се искат от страна на кредитора или ликвидатора. Налагането става с молба да съда, като се прилагат всякакви писменни доказателства в подкрепа на твърдението, че със своите действия длъжника може да намали масата на несъстоятелността, необходима за бъдещото удоволетворяване на кредиторите. Съда разглежда постъпилата молба и ако са налице определени факти и обстоятелства налага веднага принудителна обезпечителна мярка, като издава акт, който се съобщава както на длъжника така и на кредитора. Акта влиза веднага в сила, като трябва да се има в предвид че неговото обжалване не спира изпълението му.
Актът на съда може да се обжалва в 7 дневен срок от съобщаване на кредиторите и на длъжника. Самото обзпечаване представлява възбрани за продажба на имоти, дялове, ценни книжа, както и всякакви движими вещи, които могат да послужат за удоволетворяване на кредиторите по време на процедурата.
След започване процедурата по несъстоятелност съда излиза с решение не по късно от три месеца, в който се произнася.
При констатиране на неплатежоспособността съдът в своето решение взема отношение по следните точки:
Ø Обявява неплатежоспособността и определя началната и дата;
Ø Отркива производство по нъстоятелност;
Ø Назначава временен синдик;
Ø Допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или друга обзепечителна мярка;
Ø Определя датата на първото заседание на кредиторите;
Надяваме се да сме били полезни с настоящата статия, не се колебайте да ни потърсите за съвет и съдействие.