забрани в трудовия договор

Забраната за работа в конкурентна фирма е незаконна !!!

Забрана в трудовия договор, която задължава работника или служителя в определен период от време да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, накърнява трудовите права. Такава клауза противоречи на чл. 48, ал. 3 от Конституцията на Република България, която прогласява правото на всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа.

Според правилото на чл. 8, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) отказът от трудови права е недействителен.

По реда на чл. 74, ал. 4 от КТ могат да се обявяват за недействителни отделни клаузи на трудовия договор, които противоречат на закона или ги заобикалят.

Страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде изрично обявена и решението не им бъде връчено. В този смисъл е и практиката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и на съда.

Според съдебната практика нито в трудовия договор, нито в споразумение към него, сключено по гражданското право, може да се уговаря забрана за работника или служителя да премине на сходна работа след уволнението.

През последните години ВКС постановява няколко решения за недействителността на клаузи в трудови договори, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от служители за определен срок след прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът се мотивира, че такава клауза противоречи на конституционно признатото право на труд, а ограничаване на правото на бъдещо полагане на труд не се допуска. Работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали в определена област, да не упражняват своята професия след прекратяване на трудовите си правоотношения. В този смисъл е Решение № 353 от 10.04.2013 г. на КЗК.

В Решение № 139/18.04.2011 г. по гр. д. № 1290/2010 г., Г. К., ІІІ Г. О. ВКС постановява, че клауза в трудов договор, която предвижда забрана за служителя да работи в конкурентна фирма за определен срок след прекратяване на трудовото правоотношение е недействителна.

В този дух е и Решение № 200 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 1018/2010 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. Според съда уговорка в договора, с която служителят се задължава при прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя да не постъпва на работа в трудови или граждански правоотношения в конкурентна фирма за определен срок, е в нарушение на закона. Цели ограничаване на свободата на служителя да използва придобити при работодателя знания и умения в професията и противоречи на чл. 48, ал. 3 от конституцията, мотивират се съдиите.

Вместо незаконна забрана за работа в конкурентни фирми в договора може да се запише правило, че както през времетраенето на трудовото правоотношение, така и след неговото прекратяване служителят трябва да опазва производствените и търговските тайни на работодателя. Според § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията „производствена или търговска тайна“ са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.

 

Leave a Comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Scroll to Top